Моят първи младежки обмен в Кипър (ВТОРА ЧАСТ)

Ако кажа, че тези 10 дни прекарани в Кипър бяха едни от най-натоварващите, но пък най-интересни и заслужаващи си времето неща, с които съм се сблъсквала през живота си, сигурно няма да ми повярвате. Но е така! Правехме какви ли не неща: игри на открито всеки ден за загрявка след закуска, симулации, забавни видеа, скечове, песни, направихме свои списания, та дори и създадохме нова държава с президент и министри, а аз организирах революция. Всеки ден бе белаязан с нещо ново, което ни караше да мислим, докато се забавляваме без да осъзнаваме, че докато го правим научаваме много нови неща.

6ч. сутринта преди изгрев слънце, крайбрежието на Паралимни, Кипър

Aко сте решили да отидете на обмен, където и да е, то никога няма да съжалявате, че сте си стегнали куфара и сте заминали!

Ще ви дам един пример. Една от игрите, зададени ни от строгия Мариус (нашият ръководител) изискваше от нас да се разделим на групи и да направим 2-минутен скетч, свързан по някакъв начин с дискриминацията. Всяка група трябваше да си изтегли листче. На нас се падна „сексуална дискриминация“. И така, аз и още 6 човека – албанецът Джиджо, испанецът Карлос, италианките Силвия и Алесия, гръкинята Елса и кипърката Кристина – трябваше да направим сценарии за един 2-минутен минитеатър и да го изиграем. Това направиха и всички останали 10 групи.

Накрая се събрахме в голямата зала, в която се провеждаха почти всички занимания от 10 сутринта та чак до 12 през нощта, докато не приключваха културните вечери, и всеки изигра своята роля. Аз бях лесбийка и трябваше да галя Елса по бедрата; имаше хора, които се бяха преобразили специално за скетча: един се бе намазал с черно по лицето, друг трябваше да върви клекнал, за да прилича на малко дете, трети си бе сложил забрадка. Абе, с две думи, залата приличаше на мини-цирк.

Игра – скетч на тема видове дискриминация Credits: Juli Drapushko

След много смях (наистина много), както в края на всяка поставена задача, Мариус ни събра в кръг, за да ни обясни каква е била целта на предизвикателството и какво е трябвало да научим. Оказа се, че тази толкова невинна и забавна игра ми е помогнала да развия цели три умения: състезавайки се с другите групи (все пак всеки иска неговата да се представи най-добре) съм практикувала стратегическите си умения, общуването с хората от групата ми пък ми е дало възможност да развия уменията си за работа в екип, а чрез предложенията си за това как да изглеждаме и какво точно да направим съм развила своите предприемачески умения.

Както игрите имат за цел да развият едно или друго умение у младежите, които участват, така и целта на всеки младежки обмен по програмата Еразъм+ е да развие 8 компетенции у всеки един от участниците. Това ни беше пояснено от Мариус още през първия ден, когато обясняваше за правилата и как ще протече обмена. Дали съм го слушала тогава? Амии, май не, бях заета да поствам снимки в Instagram. Но учудващото за мен бе, че в края на всяко занимание, задача или игра научавах по нещо ново. Ето това е пример за силата на неформалното образование!

Строгият Мариус и 73-мата участници от 15 държави
Credits: Juli Drapushko

И ако ме попитате какво научи на този обмен, ще ви отговоря: „Опознавайки хора с друга култура и различни виждания, научих много повече за себе си. Опознах се. Разбрах кои са силните и кои са слабите ми черти. Да, тези неща ги знаех и преди обмена, знаех, че съм нетърпелива, обичам да командвам и не ми се отдава да работя в екип, но обменът в Кипър ми показа защо тези мои качества биха ми попречили в бъдеще.

И тъй като всеки културен обмен е свързан с пътуване, разходки, опитване на ястия и напитки, няма как да пропусна да отбележа, че се напътувах и се наразходих – бяхме в едни от най-големите градове в Кипър, Лимасол; посетихме неземно красиви крайбрежни ивици в Паралимни; отскочихме и до Атина, посетихме Акропола. А колко много неща опитах… паланка (вид румънска ракия, за патента на която хората от Румъния и Украйна постоянно спореха), арменско червено вино (стана ми едно от любимите), естнонски сладки, словашки меденки, испанско прошуто, гръцко суфляки… Започвам да огладнявам, затова ще спра дотук, както с изброяването, така и със своята история.

Вегетарианска гръцка мусака

В края на всяка история следва съвет или поука, която авторът няма търпене да даде. Вече прочетохте достатъчно, затова само ще ви кажа, че ако сте решили да отидете на обмен, където и да е, то никога няма да съжалявате, че сте си стегнали куфара и сте заминали. Каквото и да сте преживели там, в държавата, в която ще отидете, връщайки се назад и спомняйки си за няколкото дни прекарани там, по лицето ви ще се образуват само усмивки, както на моето в момента, докато пиша всичко това!