Моят първи младежки обмен в Кипър (ПЪРВА ЧАСТ)

Предпомагам много от вас са чували и са чели за младежки обмени (особено на нашия сайт, стараем се да ви спамим колкото се може повече). Основното нещо, което прави впечатление е колко е яко, колко много научаваш, как опознаваш друга култура, отивайки в друга държава, я Турция, я някоя от европейските страни. Да обаче колко от вас са били на младежки обмен? И доколко онези от вас, които не са били, знаят за какво става въпрос?

Лично аз до преди няколко месеца дори и идея си нямах за какво иде реч. Благодарение на стажантската ми работа в YOUTHub и постоянното публикуване на статии, свързани с различни възможности за обмени, понаучих някои неща, но някак си не се интересувах. Правех всичко автоматично: копирам информацията за даден обмен, ако трябва я превеждам, съкращавам я, слагам снимка, крайни срокове и готово. Следващият!

Докато в един прекрасен слънчев ден тази година (добре де, не беше нито прекрасен, нито слънчев, но… това са подобности) не се натъкнах на една обява за младежки обмен „Include ME“ в Паралимни, Кипър. Организацията Starry Start of Talents търсеше 5-ма младежи от България, които да заминат на 18 ноември. Вече ги бяха намерили, но едно от момичетата се отказало. Търсеха си спешно един човек, а оставаха по-малко от 2 седмици до началото на обмена. Казах си „Цвети, защо не опиташ! Една седмица в Кипър няма да ти се отрази зле!“ и така и направих. Изпратих CV-то си на посочения имейл и след ден получих положителен отговор.

Онова, което се очакваше от мен от там нататък бе да се свържа с останалите участници, за да се разберем за закупуването на билетите, как ще стигнем до Паралими (идея нямах град ли е, село ли е, на колко километра до един от големите градове), ще преспиваме ли някъде… Изобщо всичко около достигането на крайната ни дестинация беше в нашите ръце. Организаторът ни беше изпратил основна информация за мястото, целта на обмена, както и подробна програма за всеки един от 10-те дни, които щяхме да прекараме там.

Едно от основните неща, които обсъждахме във Фейсбук групата, която си бяхме направили, е какво да купим за културната вечер – в програмата пишеше, че всяка държава ще бъде представена по време на културните вечери. Лютеница, луканка, баница, сирене, вино, ракия… ами как ще ги разпределим? Дали ще стигнат, та това са 73 човека… Как ще ги изхраним?

Въртяха ми се толкова неща в главата: от това какви дрехи да си взема (в България през ноември е кучи студ, а това е Кипър, там е доста по-топло), какво точно да чета, за да се подготвя (темата на проекта засягаше дискриминацията), до това дали ще се разбирам с другите българи, дали са забавни като мен или ще трябва да подтискам желанието за майтапи, което се надига в мен когато се запознавам с нови хора. Отивах на непознато място с 5-ма непознати, където щяха да ни чакат още над 70 непознати от 15 държави. За момент си помислих, че това е лудост, но приключенският ми дух надделя над притесненията ми.

Българската група: Христина, Вики, Денис и Сашо и аз

Накрая дойде и дългоочакваният ден – 17 ноември. С групата бяхме решили да пътуваме от София до Ларнака, където да преспим една вечер и от там на другия ден да отпътуваме до Паралимни. Тъй като съм един от „най-точните“ хора, закъснях с час и когато стигнах Летище София, Терминал 2, групата и организатора вече ме чакаха там, леко притеснени и изнервени. Запознахме се, организаторът ни пожела лек полет и приятно прекарване и ние тръгнахме към самолета с неясна представа къде отиваме и какво точно ни очаква…