Стажът в YOUTHub ме направи по-голям експерт, но и по-добър човек

Да бъдеш първият стажант на YOUTHub е като да си новоредено в семейство на строг баща и любяща майка. Бащата (Мадлен) говори малко, но винаги ясно. Не те хвали за щяло и нещяло, но знаеш, че се гордее с теб, когато постигнеш успех, когато цялото семейство сме постигнали нещо. Майката (Михаела), е винаги насреща за всеки твой проблем, свързан със семейството или с нещо, абсолютно различно. Изпраща ти целувки във Фейстбук, казва ти колко си „яка“, внимателна е когато трябва да те научи на нещо.

Пораснах обаче и е време за нови предизвикателства. Но не мога да кажа просто „Чао“ без да напиша няколко реда за тези 4 месеца, в които научих, дадох и получих повече отколкото очаквах.

Интересно е как когато чуеш друмата „стаж“ и в главата ти веднага изниква идеята за офис, бюро, документи. Представяш си някакво младежче с очила, което втренчено гледа в компютъра, докато усърдно клика с мишката, и как някой постоянно влиза и излиза, за да контролира какво прави стажантчето. Ами, да кажем, че моят стаж не беше нищо такова. И Слава Богу!

Нямаше нито бюро, нито документи, очила по принцип не нося (въпреки, че много бих искала). Виждала съм се с Мадлен и Мика само веднъж, в самото начало, когато трябваше да се запознаем и да ми обяснат какво точно се изисква от мен. След това се видях веднъж с Мика в един мол, изпихме по едно капучино. И това беше.

Правех всичко от лаптопа си в хола на дома си в Благоевград. Всичко се случваше от дистанция 100 км (София – Благоевград). „Е добре де, какво точно правеше?“ ще попитате. Няма да обяснявам много, защото не мисля, че някой обича да чете за работата на когото и да било (освен на Бил Гейтс примерно, или Марк Зукенбърг, от чиято работа всички се интересуваме).

Правех следното: 5/6 пъти в седмицата отделях по около 3 часа, основно за да преглеждам информация, предоставена ми от Мадлен и Мика. Пишех статии в сайта, относно обмени/обучения/събития/стажове, които после публикувах и във Фейсбук страницата на организацията. Поддържах страницата ни в Инстаграм. Тук-там отговарях на някой имейл или съобщение. Участвах в организирането на първата работилница на организацията и в един проект на Мика, за който така и не се раздадох много (Мика, сори, знаеш каква съм 😉 )

Стажът ми в YOUTHub ме научи да приемам ежедневните задачи не като нещо, което трябва да се направи, а като нещо, което искам да направя.

Имаше дни в които изкрейзвах, имах ужасно много неща на главата, а в други дни всичко се случваше плавно. Едно нещо обаче е сигурно и искам да го подчертая доста удебелено – ако си млад човек, който сутрин се събужда с желанието да направи нещо, което да промени нечий живот (било то и с едно простичко видео за „Добро утро“ във Фейсбук), разбираш, че тук е твоето място, това са твоите хора, това е твоят стаж! И с гордост мога да заявя, че аз бях ТОЧНИЯТ ЧОВЕК, защото това бе МОЕТО място!

Стажът в YOUTHub не само ми помогна да утвърдя познанията и способностите си за работа с онлайн платформите (WordPress, Facebook, Instagram, Trello), но и ме направи по-организирана, даже много организирана. Помогна ми  да приемам ежедневните задачи не като нещо, което трябва да се направи, а като нещо, което искам да направя. Всяка сутрин се събуждах, вземах телефона и започвах да търся какво видео да постна в страницата ни, за да може да им е приятно на хората, докато пият кафето си или закусват.

Научих още как да комуникирам бързо, точно и ясно (без бръщолевения); как да отсявам важната информация. Научих се на градивна критика – да я приемам, и да я давам без да се притеснявам.

Странно как когато приключи дадено обучение винаги трябва да отговаряме на въпроса „Какво научи?“ вместо на въпроса „Какво получи?“. За мен много по-важно е какво получих. Получих ценна информация, благодарение на която, заминах за първия си младежки обмен в Кипър, а през март тази година отивам на втори в Румъния. Получих възможността да се запозная с две напълно различни личности, комуникацията с които ще остави задълго следи в по-нанатъчните ми проекти. Получих едно семейство, от което днес си тръгвам, но не с тъга, а с усмивка, защото знам, че това семейство ще продължава да се разраства. Защото знам, че съм помогнала това да се случи!

Ваш вечен YOUTHub-ър,

Цвети