5 съвета за откриване на личното призвание

Какво е твоето призвание? Отдели време да разбереш истинската си история и ще бъдеш по-щастлив/а, по-малко натоварен/а и на правилната работа.

Е, каква е твоята история? Истинската такава, а не внимателно съчинената, с която впечатляваш Facebook приятелите или тази, която те прави по-добър кандидат за работа в LinkedIn.

Най-автентичните и трайни марки са изградени отвътре навън, а най-неубедителните, създадени с кратък срок на годност са онези, които вярват, че могат само с общуване да постигнат успех. Това не е брандиране, а въртене в кръг, и хората го виждат такова, каквото е – манипулативно, прекалено хубаво, за да е истина, едно преобещание, в чието изпълнение марката може само да се провали.

Виждайки себе си като лична марка и житейската си история като някаква форма на комуникация на този бранд е също толкова опасно, колкото е вероятно да се окаже невероятно в най-добрия, и нарцистично в най-лошия, случай и изобщо не се доближава до твоята автентична личност, нито ще те насочва отдалеч в твоите страстни житейски избори.
Не се преструвай, докато стане.

Така че забрави личното брандиране, козметично украсените автобиографии и преобразявания на профили. Възползвай се от личното ти призвание, за да откриеш кой си точно, за какво се бориш, твоите дългосрочни стремежи и краткосрочни амбиции. Тогава изживявай това призвание, тази страст всеки ден, за да вдъхновиш другите за по-дълбоко разбиране на твоята автентична личност.

Да откриеш призванието си има неочаквани ползи: помага за управлението на енергията ти, да останеш позитивен/на и фокусиран/а, предпазва те от всичко онова, което не е за теб и те улеснява да кажеш „не” на дейностите, които не ти носят радост и удовлетворение.

Колкото повече решения взимаш воден/а от страстта си, толкова по-спокоен/йна ще си – просто защото не се преструваш. Като LBS Професор Роб Гофи казва: „Бъди повече себе си. С умение.” А ето и пет съвета за начало:

Съвет 1: Отразявай, отразявай

Потопи се в постоянно, строго самонаблюдение. Мисли за моментите, в които си най-добрата версия на себе си. И най-лошата. Защо? Какви прозрения разкриват тези отговори? Улови как ти и близките ти описвате автентичния ти „аз”. Премахни разстоянието между кой си всъщност и образа, за когото се представяш. Какво щеше да стане ако Тим Кук се беше представил като изпълнителния директор на Apple, когато Стийв Джобс преуспяваше. Колко дълго би отнело на света да забележи неудобството му?

Съвет 2: Би ли избрал това?

Прегледай всички съществуващи ангажименти и като гледаш през очите на новосъздадената ти страст, кажи кои би избрал/а отново? Какъв тип ангажименти би поел/а повече и какви – по-малко? Какво трябва да премахнеш, за да бъдеш Ти повече? Какви нови задължения трябва да поемеш, за да се нагодиш към избраната от теб страст?

Съвет 3: Изпробвай най-доброто Ти

Точно както великите истории имат много сюжетни линии, така и личното призвание трябва да бъде сцена за експерименти. Вместо да мислиш, че има един „най-добър” Аз, който да изразяваш постоянно и навсякъде, прегърни другите свои версии и ги изпробвай. Разкажи историята си по различни начини в зависимост от публиката и контекста, докато поддържаш силната връзка с призванието си. Винаги когато съм в класна стая на LBS или консултирам лидерски екип се питам дали помагам на тези хора да родят най-добрите си идеии. Това е нещото, което ме държи фокусиран.

Съвет 4: Съсредоточи се върху „Защото”

Позволи на другите да се включат в твоето призвание – покани хора да изиграят „теб” така, както те виждат и да покажат усещането от работата с теб. Попитай хора, на които се доверяваш дали страстта ти улавя автентичността ти или се самозалъгваш. Повечето от нас знаят, че най-вероятно не сме най-добрите ни разказвачи и точно затова партньорите и приятелите са толкова важни – те са хората, които държат огледалото пред теб, за да знаеш в какво точно вярваш, кой всъщност си.

Основното нещо, от което хората се интересуват не е какво точно правиш, докато работиш, не е длъжността или ролята ти, а мотивите ти.  Въпросът, който трябва да бъде задаван, докато се рефлектираш е „Защо?”. В твоя мечтан свят, в най-дивите ти фантазии колко малка роля искаш да играеш там? Защо? Това е много по-интересно от чие име е изписано на тениската ти.
Увеличи ефекта като се попиташ какво те кара да станеш от леглото сутрин. Да предположим, че си одитор. Защо би станал/а тази сутрин, за да направиш поредния одит? Може би, за да осигуриш някакво доверие в свят, който има отчаяна нужда от него.

Съвет 5: Не всичко се върти около теб

Бъди по-заинтересован/а от чуждите призвания, отколкото си в твоето – техните мечти и ценности ще ти се сторят безкрайно запленяващи, ще научиш много за тях и ще видиш как да си помагате един на друг, което е от по-голяма важност за колегите и приятелите от това ти просто да се рекламираш.

В рамките на организации ако знаеш призванието на хората си, можеш да им възлагаш повече от задачите, която обичат и по-малко от тези, които ги изцеждат. Много от това зависи до колко си готов да се разкриеш на другите около теб. Ако довериш своето призванието на колегите си ще получиш подкрепа за това, което те прави щастлив/а.

Едно от нещата, които трябва да бъдат изяснени е къде е най-вероятно да получиш помощ и подкрепа да бъдеш себе си с умения. Важно е да знаеш какъв е капацитетът ти за всякакви отклонения от призванието ти. Разбира се, не искаш да си дотолкова огледален образ на мястото, където работиш, че да се чувстваш като участник в култ, но трябва да има силна връзка между това, което ти искаш да правиш и бъдеш и това, което компанията иска да прави и бъде.

Ако изобщо не виждаш никаква връзка си на грешното място. Не очаквай компанията ти да намери тази връзка. Има много неща, които можеш – и трябва – да делегираш отговорността за живота ти. Призванието ти не е едно от тях.

Ричард Хайтнър е асоцииран професор по маркетинг в LBS и основател на консултантската фирма за творчески мениджмънт „Beta Baboon“.

Източник

Превела и адаптирала: Ангелина Александрова