На гости в блога EduCompass: Фокусът определя успеха

Колко пъти тази седмица майка ти каза, че си разсеян? Колко пъти усети, че изпускаш нещо важно около теб, загледан в телефона си?

Приложенията за смартфони и новини са създадени така, че да привличат вниманието ни. Статистиката е красноречива: разсеяни сме почти 50% от времето си. Как това влияе на резултатите ни? Защо „кризата на вниманието“ е особено важна точно днес, с напредъка на Изкуствения интелект и необходимостта да се развиват човешките качества, които ни отличават от роботите? Губим ли вниманието си? В свят на информационно претоварване на какво обръщаме внимание?

Дигиталната ера дойде, а с нея тези въпроси стават все по-актуални. С появата на смартфоните количеството неща, буквално отвличащи вниманието ни, скочи драстично. Според проучване от 2013 г. проверяваме телефоните си 150 пъти на ден или приблизително веднъж на всеки 6,5 минути. По още по-пресни данни средностатистическият потребител на смартфон прекарва около 2,5 часа всеки ден на своето устройство.

Живеем във времена, когато най-оскъден ресурс е вниманието ни. Говорим вече за „икономиката на вниманието“ – учени и предприемачи от цял свят търсят начини да я управляват в своя полза. Науката вече създаде някои модели, с които да обясни как разпределяме вниманието си онлайн. Така например теорията за рационалното несъответствие допуска, че да имаш пълна информация струва скъпо. Затова обикновено решаваме на база на ограничена информация.

Шири се твърдението, че бизнесът се бори за вниманието ни и в резултат на тази борба сме по-разсеяни от всякога. „Кризата на вниманието“ се смята за един от най-сериозните проблеми на нашето време. Какъв ще бъде животът ни, ежедневието ни се определя от това, на какво обръщаме внимание. Съзнателно или не.

Как кризата на вниманието да се отразява на икономиката? Най-очевидната връзка е с ръста на производителността. През последните десет години той постоянно намалява, особено в развитите страни. В същото време глобалните доставки на смартфони са нараснали приблизително десет пъти. Съвпадение?Мозъкът ни е основният капитал, с който работим днес. Това, към което насочваме вниманието си, определя на практика резултата от всяка наша дейност.Има много теории какво отличава хората с успешна кариера от останалите. Според някои именно способността да се съсредоточаваме върху правилните неща ни носи успех. Отвличането на внимание, било чрез имейли, телефонни разговори, нотификации или социални мрежи, дори шума наоколо ни – всичко това ни прави непродуктивни. И в крайна сметка, неуспешни.

Как се случва всичко? По два прости канала.

1.  Отвличането на вниманието от работата/ученето към друга дейност ограбва времето, в което работим и постигаме резултати.Статистиката на Фондацията на Американската търговска камара е шокираща. Хората прекарват поне час на ден от работното си време, залисани в лична комуникация и „прецъкване“ онлайн. При поколението милениълс разсейването продължава още повече – средно 1,8 часа.Всеки работен ден между 14:00 и 18:00 часа онлайн магазините се пръскат по шевовете от пазаруващи хора. Същите хора, които в това време би следвало да учат или работят.Загубеното време обаче е още повече, защото след разсейването следва процес на обратно съсредоточаване – отнема средно поне 25 мин за всеки 10 мин разсейване. Още разсейването влияе зле на качеството на работата ни, на учебния процес. Нещо повече: честите разсейвания ни карат да работим не толкова „интелигенто”. Някои експерти го сравняват с ефекта не недостатъчно сън върху мозъка.

2.  Честото прекъсване създава лоши навици и ни прави постоянно слабо продуктивни и изоставащи.Какъв е аргументът зад това?Както отбелязва Джеймс Уилямс, разсеяните моменти бързо могат да доведат до разсеяни дни. Навиците ни се оформят така, както производителите на технологии искат. Всички приложения за смартфони са проектирани така, че да бъдат възможно най-пристрастяващи – да „завладеят” ума. Психологическият механизъм, тук е много прост, също като при пристрастяването към игрални автомати.

Има доказателства, че разсейването причинява повече разсейване. Работниците, които са прекъснати от нещо външно (напр. известия за съобщения), често после сами търсят нещо да ги разсее отново. С други думи, колкото повече се разсейваме от външни стимули, толкова повече умът ни сам търси да се отклони.

Информацията ни залива и ние постоянно се стремим да останем „на гребена на вълната”, да не „пропуснем нещо важно”. Затова постоянно сканираме за нови нотификации. Резултатът е т.нар. „непрекъснато частично внимание”. Вниманието ни се раздробява между множество маловажни неща и фокусът ни към важната задача се размива.

Мултитаскингът – доскоро смятан за ней-ефективният начин на работа, е в основата на злото. Вместо да ни помага да постигаме повече, той работи срещу нас.

Как да се справяме с „кризата на вниманието”?

Някои практикуват ограничаване на технологиите до минимум. Други изоставят мултитаскинга в полза на сингълтаскинг – изпълняване само на една задача да определено време. Съществуват още техники за трениране на ума, с които хората се съсредоточават само тук и сега, изцяло върху работата в момента. Всичко това наистина подобрява фокуса ни. Науката обаче тепърва открива тайните на мозъка ни. А „кризата на вниманието” поставя още по-сериозни въпроси пред нас.

Колкото повече нашето внимание се управлява от алгоритмите за „лов на потребители” онлайн, толкова по-малко решенията ни – какво да кликнем, какво да купим – са наистина наши. Това вече обръща с главата надолу всички теории за пазара и потреблението.

Да не забравяме възхода на изкуствения интелект и машините, които са способни да вършат самостоятелно все повече и повече. До пет години много добре познати професии ще изчезнат заради роботизацията. Изходът за нас остава да развиваме онези човешки умения, които все още убягват на Изкуствения Интелект.

В тази конкуренция между човек и машина способността ни да емпатираме: да се свързваме с работата, която вършим, и с хората, за които я вършим, е нашето предимство. Да бъдем посветени тук и сега да дадем най-доброто от себе си, без да жонглираме между десетки важни и маловажни задачи, ще определя успеха ни. Ще разграничава успешни от неуспешни. Тренирането на фокуса и правилното приоритизиране са ключова част от обучението за кариерно развитие Career rEvolution на фондация „Еду Компас”. Така се научаваш да разпознаваш нещата, които са важни за бъдещето ти, да се съсредоточаваш да учиш и работиш по тях. Точно тези умения се в основата на кариерния успех на 21 век. Те на практика ще определят бъдещето ни съвсем скоро. Искаш ли да си в крак с революцията? Виж как тук https://www.facebook.com/events/1468443356602462/ и бъди част от обучение без аналог в България. Обучение, което ще те превърне в истински шампион.