Да погледнем света през други очи – младежки обмен „Zero tolerance for intolerance“

От 10 до 18 ноември се проведе младежкият обмен „Zero tolerance for intolerance” в Ракичан, Словения, организиран от „Hiša Vzhajajočega Sonca”. В проекта взеха участие младежи на възраст от 18 до 30 години от Италия, България, Латвия и Литва. Сдружение „Active Bulgarian Society”  избра седем младежи от различни български градове, които да вземат участие и аз имах удоволствието да бъда един от тях.

Тъй като във всяко общество се създават стереотипи и предразсъдъци и те се вкореняват в мирогледа ни, основната цел на проекта бе да увеличи осведомеността и толерантността на младите хора към проблемите на ЛГБТ+ общността.

Първата ни задача изискваше всяка национална група да представи ситуацията в своята страна, а именно какви ограничения поставя законът пред ЛГБТ+ хората, кои са най-често срещаните затруднения, какво е общественото мнение и какви организации, които защитават правата им, съществуват.

 Чрез различни активности и игри успяхме да се поставим на мястото на тези хора. Една от тези активности бе така наречения „стоп театър”. По време на това занимание бяхме разделени на групи, като всяка група трябваше да изиграе сцена, в която човек от ЛГБТ+ общността е дискриминиран. След това трябваше да изиграем случката отново, но с единствената разлика, че всеки от публиката можеше да каже „Стоп” и да заеме мястото на някой от играещите и по този начин да промени развоя на събитията. Чрез това на пръв поглед леко и забавно упражнение бяхме провокирани да се замислим, че ние можем да променим много и да бъдем част от промяната.

Най-интересната част от проекта бе социалната кампания, която проведохме в близкия град Мурска Собота. Имахме страхотни идеи за флашмоб, раздаване на презентационни материали, а групата, в която бях аз, се зае с нелеката задача да изпълни социален експеримент за един следобед. По време на експеримента се редувахме да държим табела, на която пишеше „Прегърни ме?”, а под нея друга – „Ами ако съм хомосексуален/мюсюлманин/трансексуален/ром?“. Успяхме да предизвикаме доста интересни реакции – от изключително позитивни, до леко негативни.

Освен всички ползотворни занимания имахме шанса до опознаем различни култури и да представим нашата пред останалите. По време на културната вечер представихме презентация за България и традиционни български ястия. Най-впечатляващата част от презентацията се оказа нестинарството, а баницата и лютеницата бяха страхотен завършек на вечерта.

Ние бяхме едно голямо и сплотено интернационално семейство, което заедно търси решения на проблеми, забавлява се и споделя незабравими моменти. Още от първия ден когато, бяхме разделени на шест отбора и получихме карта на Мурска Собота и списък със задачи, които да изпълним, знаехме, че ни предстоят невероятни дни на предизвикателства и забавление.

Извън заниманията имахме и свободен ден, по време на който имахме възможността да посетим превъзходния град Марибор. Там се насладихме на смесицата между традиции и динамиката на днешния ден, на старинна архитектура, на разходка по брега на река Драва и уникални забележителности, сред който и най-старата винарна в Европа.

Също така на връщане успяхме да се насладим и на Виена. Разходихме се из прекрасните улици на града, видяхме изключително красиви забележителности и дворци и опитахме местната кухня. А като един страхотен завършек на разходката посетихме коледния базар на Ратхаусплац, който е най-големият базар във Виена, а смея да твърдя и най-красивият. Там опитахме традиционното греяно вино и попихме от коледния дух на града.

За мен този обмен бе едно незабравимо преживяване. От момента, в който видях обявата за участници, знаех, че това е едно приключение, в което бих се впуснал. Този проект ми предложи не само един по-различен поглед към света, но и досег с култури, с които не съм имал допирна точка преди. Научих пред какви трудности са изправени хората от ЛГБТ+ общността и как можем да бъдем по-толерантни. Освен това се запознах и с невероятни хора не само от България, но и от Италия, Латвия и Литва. След ползотворни десет дни се прибрах вкъщи зареден с положителни емоции, нови знания, нова перспектива за света и множество нови приятели. Според мен всеки един млад човек трябва да изпита удоволствието от това да бъде част от проект по програма „Еразъм+“. По време на един такъв проект човек преживява уникални моменти, запознава се със супер готини хора, придобива нови умения и разширява своя светоглед.