Преживявания от междукултурното лятно училище в Берлин

Младежи от пет държави дебатираха в Берлин проблемите около културната идентичност и междукултурния диалог

от Кристиян Ковачев

            Младежи от Словакия, България, Румъния, Сърбия и Турция бяха сред участниците в обучение на тема „Междукултурно лятно училище”, проведено в немската столица Берлин в периода 12-20 януари 2018 г. Българската държава бе представена от ученици, студенти и докторанти от Югозападния университет „Неофит Рилски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски”.

Проектът е организиран от Zentralrat der Serben in Deutschland (Централен съвет на сърбите в Германия). Централният съвет на сърбите в Германия е независима, демократична организация на сръбските асоциации в Германия. Целта на проекта бе да породи респект и любознателност към различните култури и народи; и да разпространи идеите и ценностите на интеркултурализма сред младите хора.

Младежите от представените европейски държави обсъждаха теми за културата, за културната идентичност и междукултурния диалог, за стереотипите и предразсъдъците. Оказва се, че много малко знаем за другите народи (дори съседните ни) и робуваме на стереотипи и предразсъдъци. Младежи, които за първи път участват в подобен род проекти, споделиха в рамките на обучението, че са пристигнали с предубеждения към даден народ, но след като са се запознали с младите представители на същия този народ и са се докоснали до неговата култура са с коренно различно мнение. По неформален начин – чрез забавления, младите хора научиха по нещо за другия и разнообразиха своите познания за различните култури.

С интересна междукултурна вечер петте държави представиха традициите, обичаите и националните кухни на своите държави. Българската група се бе подготвила с типичната лютеница, с презентация за традиционни обичаи и обекти от културно-историческото наследство на страната ни, а на финал бяха показани и няколко традиционни български хора, както и бе спретната традиционна българска сватба. Участниците с интерес констатираха факта, че приликите между отделните култури са повече, отколкото разликите. Така например българската лютеница се оказа, че има много големи прилики със сръбското „айвар” (което обаче се прави от червени чушки). Сред другите общи неща в кухните на двата съседски народа се оказаха балканската скара („кебапче”/„ćevapi”) и сливовицата. Типично по балкански, двата народа имат и сходни обичаи и традиции. Народната носия на румънците пък се доближава до българската, а освен всичко друго при тях също са разпространени мартениците. Ако тръгнем да говорим пък за приликите между турците и българите, то сигурно ще трябва да напишем цяло изследване, но и рискуваме да бръкнем дълбоко в раните на национализма.

Съвсем случайно българската група присъства и на импровизиран концерт от три млади дами пред катедралата на Берлин, които свиреха с… гайда, от която излизаха звуци, наподобяващи смесица между българска и шотландска гайди.

Българската група имаше възможност да посети част от забележителностите на Берлин. Интерес предизвика църквата от ХІІ в. „Дева Мария” в близост до Берлинската кула. По пътя успяха да разговарят с хора от различни страни (Испания, Израел и т. н.) като част от проекта за междукултурен диалог. Дни преди Международния възпоменателен ден на Холокоста българската група посети и мемориала на жертвите от Холокоста, а след това и видя зловещият символ на Студената война, неслучайно определян в публичното пространство като „уродлив символ на отчуждението” – Берлинската стена.

            Накрая всички се обединиха около позицията, че векът на нациите и национализмите отмина отдавна и е време в ХХІ в. всички да бъдем не граждани на дадена страна или на един политически блок, кавъто е Европейският съюз, а граждани на света.

Една от участничките – Мария Томева от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, бе категорична: „Това беше едно уникално преживяване, което винаги ще остане в моето съзнание с ярки и приятни спомени. Това е шанс да опознаеш много нови култури, народи и техните обичаи. Това е начин да разшириш кръгозора си и да видиш света и случващото се около теб от друга гледна точка. Това е начин да създадеш нови приятелства, някои от тях ще продължат до края на живота ни.” Мария изрази и надеждата, че трябва и в бъдеще да се организират подобни семинари, защото „от тях могат да се натрупат само позитиви”.