Принципът на Айнщайн: Как да постигнем повече вършейки по-малко

Всички знаем кой е Алберт Анщайн и сме чували, че даже изучавали, десетките му теории, свързани с физиката.

Успехите му в науката обаче се дължат не просто на необикновена интелигентност, но и на основни правила в ежедневния живот, които му помагат да се превърне в един от най-значителните учени на всички времена.

Усилията на Айнщайн

Периодът 1912-1915г. в живота на Алберт Айнщайн е период на изключителна целенасоченост. Той започнал да жъне успехи в научната си дейност, но и предизвикателствата пред него не закъснели. Искал да работи в Германия, но се наложило да остане в Швейцария. Оставайки там, той се запознал с математика Марсел Гросман, а съвместната им работа оказала огромно влияние върху създаването на теорията на относителността.

Прекалената му отдаденост на работата обаче влошила отношенията със съпругата му, като някои дори твърдят, че косата му побеляла заради многото  стрес. Но усилията си заслужавали, защото през 1915г. Айнщайн публикува Теорията на относителността – едно от най-великите научни постижения, ако не най-великото, на 20 век.

Принципът на Айнщайн

     Усилията на Айнщайн по пътя към откритието му показват важна истина свързана с постиженията. Ние сме най-продуктивни, когато се фокусираме върху много малко проекти, на които можем да отдадем достатъчно внимание. Постиженията, които си заслужават, изискват много усилена работа. Няма преки пътища. Без значение дали основаваш нов клуб в университета или започваш нов бизнес, ще са ти нужни постоянни усилия и отдаденост.

        В един идеален свят, всички ние бихме били Айнщайновци.  Всеки от нас би имал по един или най-много два успеха в трите главни сфери на нашия живот: професионална, извънпрограмна и лична. Ще имаме възможността да се фокусираме върху тези групи и работейки по тях да постигнем завидни успехи.

Но това няма как да се случи…

В търсене на твоята собствена теория на относителността

Проблемът пред нас е, че не знаем кой от проектите ни може да се окаже успешен и кой несполучлив. Заради това, повечето амбициозни хора имат различна стратегия. Те засяват много семена „проекти“,  пишат имейли на много хора, включват се в различни клубове, занимават се с много малки проекти, уговарят си много срещи; постоянно изпращат на приятелите си и различни познати предложения, свързани с последната им работа.

В края на краищата, и те не знаят кое семенце ще пусне коренче и ще порасне, а засявайки много  се оставят на произвола на съдбата, надявайки се да увеличат шансовете си за „голямата сделка“, за интересния, живото-променящ успех, който очакват да им се случи.

Тези безбройни семенца, обаче, имат тенденцията да се превръщат в плевели. Докато някои от тях израстват в стремежи, заслужаващи преследване,  други умират бързо или съществуват в сянката на другите. Малките проекти, които често подценяваме, вземат от времето ни, но това, което ни предлагат е незначително.

Тези проекти „плевели“ смущават принципа на Айнщайн

С тези „плевели“ в живота ни ние не можем да се концентрираме върху важните проекти. Вместо това препускаме между много малки задължения. Това разпокъсване на времето може да ни попречи да постигнем нещо значимо. Представи си, че Айнщайн поддържаше блог, пишеше книга, посещаваше няколко клуба в Швейцарския федерален технологичен институт и опитваше да стане по добър в гребането в  същото време, в което работеше върху Теорията на относителността! Все още щяхме да живеем в епохата на Нютон!

Подобряване на продуктивността

Повечето от нас никога няма да спазват стриктно принципа на Айнщайн. Прекалено рисковано е. Ако инвестираш всичко само в едно нещо и то се провали, оставаш с празни ръце. Нещо повече, този принцип може да ти се стори скучен. Животът изисква промени и нови начинания.

        Въпреки това, има една простичка стратегия за максимално доближаване до принципа, без да се отказваш да преследваш следващия голям проект в живота си. Принципът се нарича подобряване на продуктивността и се състои от няколко стъпки:

 

 

  1. Когато усетиш, че програмата ти става прекалено натоварваща извади един лист хартия и направи три колони, озаглавени съответно: професионално, извън програмата и лично.
    – Под „професионално“ изброй всички големи проекти, по които напоследък работиш в професионалния си живот
    ако си ученик, това включва часовете и проучванията, а ако имаш работа, тогава това се отнася за работата ти.
    – Под „извън програмата“ направи същото за проектите, които не са свързани с професионалния ти живот (група, блог, написване на книга).
    – А под „лично“ изброй всичко свързано със себеусъвършенстването ти (от фитнес до четенето на повече книги).
  2. От всеки лист се опитай да избереш един или два проекта, които на този етап в твоя живот са най-важни и биха имали най-значими резултати. Отбележи ги като поставиш звезда до тях.
  3. После, от останалите определи върху кой от проектите може да спреш да работиш веднага, без да има значителни последици. Зачертай ги.
  4. Накрая, за проектите, които останаха немаркирани измисли 1-3 седмичен план за довършване и изпращане. Много от тях вероятно ще са проекти, заради които дължиш нещо на някого, преди да спреш работа по тях.
  5. Веднага щом приключиш с бързия си план, ще имаш само малък брой важни проекти, по които да работиш. По същество, ти ще си изчистил програмата си от всички пречки пред оформянето на твоята „теория на относителността“.

Ето я и важната част: Пробвай да прекараш поне един месец без да започваш нов проект. На всяка цена устоявай на всякакви предложения по време на този месец. Фокусирай се върху избрания си лист със Айнщайновата отдаденост.

Подобряването на продуктивността е важно за справянето с проектите в живота ти. Ако го правиш редовно, ще бъдеш концентриран върху най-важното. След месеца на усилена работа върху големите проекти, ще имаш поне един месец да работиш по малките, по-незначителни занимания. Но по-време на месеците, когато си фокусиран ще използваш принципа на Айнщайн, ще се занимаваш с онези дейности, които могат да променят живота ти. Така че ще постигнеш един баланс, без да се натоварваш прекомерно и ще постигнеш повече вършейки по-малко. Какво чакаш?

Запретвай ръкави и подреди приоритетите си!

Превод и адаптация: Габриела Манкова

Източник: calnewport.com