Карина Стайкова – това съм аз!

Израснала на морето; преместила се в Пловдив, за да започне бакалавъра си по Публична администрация; преживяла две лета във слънчевата Флорида; обикаляща по българските планини; търсеща своето място – това съм аз, Кари!

Когато ме попитат защо съм се преместила от красивия Бургас в древния Пловдив, най-често отговарям, че е заради легендарния айляк. Истинската причина обаче беше предизвикателството, което представляваше тази промяна. Току-що завършила гимназия и готова да продължа образованието си, макар, признавам, и без много ясна представа за бъдещето си, ми се искаше да се откъсна от познатото и сигурното. Именно в Пловдив знаех, че ще се отворя като човек, тъй като не познавах никого. Няма да лъжа, градът ме беше впечатлил година преди да го избера за следваща спирка в живота си. И до днес не съжалявам за избора. Тук се запознах с изключително приветливи и мили хора, създадох важни приятелства, срещнах се с най-различни култури.

Разнообразието от култури беше и нещото, което ме привлече към Work&Travel програмата в САЩ. Това също бе едно предизвикателство за мен – коренно различни място, език, култура, хора.

А защо публична администрация? Това беше логичното продължение на средното ми образование. В хода на висшето си образувание разбрах обаче колко е важно обществото и каква сила може да представлява то. Предполагам, че на повечето студенти им се е случвало да се осъмнат в избора си на специалност, и аз не съм изключение. Това, което ми дадоха обаче тези четири години в университета, не го заменям с нищо. Не говоря само за „студентския“ живот и създадените приятелства, а за знанията, възможностите, опитът и опознаването ти, което ти предлага университета.

Времето обаче не можеш да го спреш и в някакъв момент идва последната година от живота ти в университета, а с нея въпросът „Ами сега какво?“ все по-често ти се върти в главата. Даже бих казала, че не само в твоята – роднини, приятели, близки започват да те разпитват за плановете ти за бъдещето. Това, което аз разбрах покрай колегите си в университета и приятели на моята възраст, е, че не е нужно да имаш разработен точен и ясен план за следващите 3,5,10 год. Важното е да намериш своето нещо, а това понякога отнема време.

Смятам, че стажовете, в каквато и да е сфера, са една изключителна възможност не само за трупане на опит и знания, но и за себеосъзнаване. Трудно е да разбереш какво искаш от живота, ако не си опитал нищо от него, нали? Човек трябва да се предизвиква и да излиза извън комфортната си зона. По този начин ти можеш да научи много неща, както за себе си, така и за света. Провалът не е нещо, от което трябва да те е страх. По-страшно би било да живееш с мисълта „Ами ако го бях направил/а?“. От всяко преживяване можеш да извлечеш полезното, дори и то да е, че нещо не ти се отдава. Все пак няма перфектни хора.