4 (без)полезни неща, които научих на Еразъм

Нашият бивш стажант Крис Делчев реши да изненада всички ни с една (не)обикновена статия, а и не можем да отречем, че му се отдава да пише. Разберете сами.

Преди почти месец се завърнах от младежкия обмен You(th)Sustainability в Редован, Испания, който се  превърна в един от най-запомнящите се за мен обмени и едно изживяване, което трудно бих забравил. Една от целите на програмата Еразъм+ е участниците да придобият така наречените soft skills, които и да им помогнат в по-нататъшното търсене на работа. В тази статия няма да става дума за дейностите от програмата , как съм намерил страхотни приятели или колко много съм научил по темата (може би защото не научих). В нея ще разкажа накратко няколко важни неща, които открих за себе си и живота точно благодарение на програмата:

1.  Книгата не се избира по корицата.

Може би ако ви кажат, че ще прекарате 7 дни на проект на Испанското крайбрежие, финансиран по програма Еразъм+, в хотел с басейн, ще си помислите, че отивате в рая, или че има нещо гнило. Е, по-вероятно е да бъде второто, защото в моя случай бяхме настанени в съблекалните на същия басейн, където личното пространство е утопия, а сънят понякога е оскъден заради споделената стая, в която живяхме 25 човека

2. Момичетата хъркат по-силно от момчетата.

Колкото и странно да звучи си направих този експеримент едната вечер и останових, че нежната половина хич не е толкова нежна, стане ли дума за хъркане.

3. Приемаме много от ежедневните неща за даденост.

Още от първата вечер бях супер шокиран от условията, в които спахме. Почти нямаше топла вода, душовете бяха споделени и понякога не знаеш името на човека, но вече си го виждал както майка го е родила, леглата бяха неудобни и имаше дървеници по тях. Но след няколко дена осъзнах колко съм разглезен всъщност. Някои хора биха мечтали да живеят в подобни условия, понеже нямат достъп до каквато и да е течаща вода и подслон (колкото и банално да звучи) , а аз се оплаквах, че душовете са споделени. В крайна сметка след седмица осъзнах, че бих прекарал без проблем още месеци на тези условия, стига да мога да остана още малко време със същите хора.

4. „Мизерията“ сплотява хората.

На такива проекти едно от най-досадните неща за мен е да се представяш пред всекиго от къде идваш, какво учиш, на колко си години и т.н.  Но в случая, когато живеете всички на едно място в „мизерни“ условия, внезапно ви обединяват още неща и има още повече теми за разговор, които да обсъждате, което ти помага и да опознаеш другите по-лесно заради нестандартната ситуация, в които попадате. Точно затова от лични наблюдения колкото по-лоши са условията, толкова повече се свързваш с хората, а в случая това се превърна за мен в един от любимите ми проекти.

В крайна сметка въпреки липсващата адекватна организация, през 4 от 7-те дни имахме възможност да обиколим Южна Испания с 2-та налични вана, възможност, която едва ли на друг проект би била налична и съм благодарен за абсолютно всичко, което успях да изживея.

Крис.