Да фасилитираш или да не фасилитираш? Това е въпросът.

През горещия месец август се отправихме на пътешествие към Печ, Унгария, където от 2-ри до 9-ти се проведе международното обучение „Actualize Your Potential: Facilitate“.

Обучението бе предназначено за 26 младежки работници и обучители от 8 държави – България, Хърватска, Кипър, Чехия, Гърция, Латвия, Румъния, Испания, а целта бе развиването на уменията за фасилитиране чрез метода учене чрез преживяване.

А какво всъщност представлява фасилитацията?

Когато казваме фасилитация, визираме груповата фасилитация, като я разглеждаме като похват  в рамките на неформалното образование, чрез който фасилитаторите провеждат обучителния процес в съответния проект, реализиращ се по Програма „Еразъм+“.

Фасилитацията преди всичко е процес, чрез който се насърчава свободното, отворено споделяне и участие, разглеждане на емоциите, които възникват, както и  насърчаване към поемане на отговорности и изразяване на мнение. От ключово значение е също създаване на доверие в групата и на среда и условия, в които всеки да се чувства включен и приет. Фокусът е върху практичността, отколкото върху теорията.

Фасилитаторът е човек , който управлява процеса (без да взема страна или да проявява пристрастие), до достигане на определено решение, което е продукт на групата и създава среда на откритост и доверие. Той  само води процеса и обезпечава успешната групова комуникация.

 

Партньор от страна на България беше YOUTHub, която изпрати трима участници – Даяна, Лилия и Николай.

Ето какво сподели всеки от тях за преживяването си на “Actualize Your Potential: Facilitate”:

Даяна – Избрах да участвам в тренировъчния курс “Actualize Your Potential: Facilitate”, най-вече защото имах много мъглява представа какво означава „да фасилитирам“, както и изобщо никакъв опит с тая работа (и също, заради философското гъделичкане в заглавието – има много реализация в рамките на философията и, за съжаление, никаква извън тях). Исках да изпробвам себе си, да видя дали от мен би станал поне приличен фасилитатор, но тази цел имах нужда от начален тласък – бях твърде нерешителна да се пробвам сама.

И ето ме там, с нулев фасилитаторски опит, в Печ, Унгария. Печ е малка приказка, хареса ми много повече от Будапеща. Бяхме доста човеци в проекта, много интернационални, но, най-важното – силно мотивирани.

Получих началния си тласък, и то какъв! Беше напрегнато и притеснително, и предизвикващо, точно какъвто добрият начален тласък трябва да бъде. Най-ценна за мен беше възможността да фасилитирам собствен уъркшоп (и то със страхотен отбор); това беше стъпката от вечната теоретична подготовка към, обърнете внимание, реализацията ѝ.

На последно място, стори ми се много генезис-но (като филма с Леонардо Дикаприо, не че има такава дума), че ние, като група, бяхме фасилитирани, за да се научим как да фасилитираме. Много добра възможност да видим на мета-практика това, което ни беше обяснявано.

Николай – За мен това беше една чудесна възможност да преоткрия начина, по който мога да създавам  изобщо. Средата за това беше толкова подкрепяща, безопасна и свободна от всякакви ограничения, така че всеки от нас имаше възможността да експерементира и твори по своя собствен и уникален начин. Най-ценното за мен бе възможността да проявя креативността си, като  се освободя от установената представа/рамка за това как трябва да се направи един уоркшъп/сесия, а вместо това да създам този процес, така както наистина вярвам, че би носело смисъл, добавена стойност и автентичност.

Лилия– Ако трябва да представя обучението, през което преминах, с две думи, те биха били- Трансформиращо преживяване!

Отидох в Печ с ясно намерение – да се науча как се създават уъркшопи за учене чрез преживяване и да подобря фасилитаторските си умения. Очаквах методология, ясни стъпки, план, да ми се покаже и да ме научат какъв би трябвало да е дизайна на един уъркшоп за учене чрез преживяване. И вместо последователността на познатия процес – лекция, упражнения, практика на материала и експерт, който да ми каже как се правят „правилно нещата“, ме вкараха в преживяването сама да пробудя експерта в себе си, сама да стигна до някакъв вид методология (но моята лична, пречупена през моята призма), да бъда фасилитатор на собствения си процес, да събера и създам частите на цялата картина.

Освен нови приятели, забавление, излизане от зоната на комфорт, си взех и няколко ключа за създаването и фасилитирането на уъркшопи чрез метода на учене чрез преживяване. Ето ги и тях:

1/ Обичай това, което правиш – фасилитирай с обич към себе си и групата;

2/ Дай пространство на хората да открият техния собствен отговор, тяхната истина;

3/ Създай пространство на сигурност и подкрепа – възможност за участниците да изследват себе си, да действат, да учат, да трансформират себе си;

4/ Имай ясни цели какво искаш да постигнеш с това обучение, подготви и планирай внимателно процесите, тествай как работят процесите, упражнявай се, отпусни се, наслаждавай се, действай!

5/ Бъди присъстващ, свързан с групата, обръщай внимание на детайлите, опростявай нещата, адаптирай се, задавай правилните въпроси, не давай съвети.

6/ Помни, че хората имат различни стилове на учене – направи така, че за всеки да има ценност.

След това преживяване, отговорът за нас е ясен: да фасилитираш!