Габриела Беличовска – един студент по ПР с желание да помага

Здравейте YOUTHub-ъри!

Казвам се Габриела Беличовска и фамилията ми не руска, а напротив – тя е над 120-годишна и произлиза от българско село, намиращо се в близост до град Враца – Борован, където изживях едно прекрасно детство. Когато станах 7-и клас, кандидатствах във врачанската езикова гимназия и впоследствие прекарах 5 години от живота си там, изучавайки английски и испански език. За съжаление, все още не съм получавала възможността да практикувам изучаваните от мен езици там, където са обявени за официални. Това въобще не означава, че не обичам да пътувам – посетила съм много места в България, но това, което ме заплени, несъмнено са Родопите! У тях има нещо магично, което те кара да се връщаш отново и отново.

Често правя подобни отклонения, защото винаги се стремя да предам много информация за отрицателно време, но отново се връщам към образованието си. Предвид факта, че съм изключително амбициозна и решена да постигна много в живота си, беше съвсем естествено да уча в университет.

Колебливостта, типична за Везните, се прояви и у мен – през ученическите си години исках да стана медицински лаборант, археолог, поетеса, пилот и дори космонавт.

В крайна сметка, обаче, мечтите ми се спряха на връзките с обществеността, където трябва да знаеш и можеш от всичко по малко… Или пък много. Така след гимназията продължих да уча ПР във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет и ето ме – почти 20-годишна, щастлива от всичко, което ми се е случило до момента и много вдъхновена.

Причината да кандидатствам за стаж в YOUTHub донякъде е свързана с това, че често посещавам сайта, за да проверявам за различни възможности, така че когато видях обявата за стаж, си помислих, че сега е моят шанс да се отплатя на хората, които поддържат цялата тази система от младежки възможности и същевременно да натрупам ценен опит. След това, когато срещнах усмихнатите Мади и Мика и чух вдъхновяващата история на YOUTHub, останах доволна от това, че кандидатствах.

Дистанционният стаж е нещо ново за мен и въобще за България, което подкрепям с две ръце – това удобство със сигурност би улеснило българските ученици и студенти съответно в избора на професионален път, по който да тръгнат и в съчетаването на учебните занятия с практическо обучение по избраната специалност, което заедно с теоритичните познания, получени в университета, изгражда един достоен кадър за пазара на труда.