Радослава Качорина – човек на света, владеещ много езици и с любов към пътуването

Здравейте, аз съм Радослава, на 21 години. Родена съм в Стара Загора, живея в Шумен, уча във Велико Търново, летата съм в Несебър… като цяло, половин България ми е вкъщи. Уча „Приложна лингвистика“, или по-ясно казано, езици, че и на всичкото отгоре няколко – английски, испански, руски, а в свободното време и малко италиански и арабски. Ако не си го направя сложно, няма да е интересно 🙂

Понякога ме питат защо останах да уча в България, защо не заминах за чужбина, как избрах какво да уча, как попаднах във Велико Търново – мога да отговоря на това с точно една дума. Тото. Взимането на големи решения за живота ти в бъдеще, когато си едва на 19, не е най-лесното нещо, особено при огромния избор, който ни се предлага. В гимназията учих езици (отново), та това да хвана още няколко не беше сложно решение, но като един безнадежден близнак (не съм привърженик на астрологията, но по-добро описание не мога да си дам) ме привличаха всички възможни опции. В крайна сметка след много главоболия и чудене реших да оставя на късмета и интуицията ми да решат какво да правя – първо теглене, второ теглене и на третото дори нямаше нужда да чета листчето, вече знаех какво има написано там.

Реших да опитам с мисълта, че ако не ми хареса, винаги мога да променя нещата. Така се озовах на мястото, където съм сега. И не съжалявам изобщо.

А по въпроса какво ще правя в бъдеще, единственият ясен отговор, който мога да дам, е, че ще пътувам. Била съм за кратко във Франция, Испания, Италия, Белгия, Великобритания, Турция, – и не ми стига. Светът е много голямо място – винаги има още хора, които да срещнеш и които да те обогатят като човек; още места, защото красотата се крие навсякъде, стига да можеш да я видиш; още изживявания, които да те накарат да се опознаеш по-добре самият ти… Но в същото време е и много малък – никога не знаеш кого ще срещнеш зад следващия завой. Човек може навсякъде да си направи дом, стига да го иска. Светът е моят. Оттам нататък, накъдето ме отвее вятърът.

Стажът в YOUTHub само допълнително спомага за това. Сборен пункт за обмени, конкурси и стажове, комуникация с хора, на които им харесва това, което правят, опит и развиване на качества, които ще са полезни на самите нас – какво повече може да иска човек? Аз само мога да кажа едно голямо „благодаря“ за шанса да съм част от всичко това. Ако и вие обмисляте тази възможност, направете го. Едно подобно решение понякога може да ви отведе доста по-далеч, отколкото си представяте…