Сигурен ли си, че тази професия не е за теб?

Да бъдеш счетоводител е скучно. Да си полицай е твърде опасно. А да станеш учител е истинска лудост! И ти ли мислиш по този начин? Ако е така − помисли пак! Иван е избрал да бъде учител и по време на младежката конференция Future Makers ще извади от ръкава си цял куп аргументи, с които ще преобърне представата ти за тази и други професии, считани от много млади хора за “неперспективни”. На 21 ноември Мистър Ди, както го наричат неговите ученици, ще те отведе право в учителската стая, но не за да те смъмри или да ти напише оценка, а за да те провокира да оцениш обективно възможностите за развитие, които имаш пред себе си като млад професионалист.

Преди това обаче се настани удобно, защото ще те срещнем с Иван и неговите причини да избере да бъде учител вместо маркетинг експерт – професията, в която първоначално избира да се развива.

В очите на много младежи ти си направил нестандартен кариерен избор, спирайки се на традиционна професия, която трудно може да се види в класациите за най-желаните занимания в наши дни. Какво те накара да вземеш това решение?

Говорейки за желани занимания е важно да отбележим, че те са различни за всеки. Някои хора мечтаят да работят в офис, други искат нещо по-динамично. Аз влязох в класната стая като част от програмата „Заедно в час“, следвайки убеждението си, че децата заслужават равен достъп до качествено образование. След кратко проучване разбрах, че има момичета и момчета, които не са излизали от селата си, които не знаят за столицата ни, които не са чували за YouTube и други неща, приемани за нещо обичайно от повечето младежи. Деца, които трябва да се борят за оцеляването си и не приоритизират училището. Подкрепата на тези ученици беше основен фактор за вземането на моето решение да вляза в класната стая.

Има ли сериозно разминаване между очакванията ти от професията преди да започнеш да я практикуваш и сега, когато вече имаш няколкогодишен стаж?

Съвсем различно е от страната на учител, най-малкото развиваш толкова много супер сили в класната стая. Добиваш способността цял ден да не посещаваш „определени помещения“, започваш да водиш импровизирани „съдебни дела“ без никаква експертиза, което се приема за съвсем нормално и логично от учениците. Превръщаш се в половин доктор покрай всичките ожулвания, натъртвания, болки в корема и т.н. и разбираш, че най-добрият лек е „отиди и си измий очите”.

Шегата на страна, никога не съм си мислил, че има толкова много планиране зад един 40-минутен урок. Не съм си представял, че може да съществува такова богато разнообразие от  безсмислени документи, които имат за цел само и единствено да уплътнят ежедневието на учителите.  Не съм знаел също така и че една детска усмивка може да те зареди за цял ден; че усвоеното предметно знание от страна на учениците може да те накара да се разплачеш пред тях, като и че думите „обичаме ви, господине” могат да ме стоплят до такава степен, че да игнорирам всичко гореизброено.

Какво би казал на хората, които се замислят дали да не направят първите крачки в учителската професия?

Направете го само ако харесвате децата. Те усещат абсолютно всичко. Може да не знаят всички форми на глаголите, но интуицията им е по-силна от тази на най-добрата гадателка в телевизионния ефир. Бъдете себе си, бъдете готови да повтаряте и обичате безрезервно, бъдете откровени. С ръка на сърцето мога да заявя, че не съм имал такива приключения досега. Няма ден, който да се повтаря или такъв, в който да не се смея на глас в класната стая. Виждам усмивките на децата, виждам, че знаят защо са там. Аз им помагам да изградят своите ценности, ролеви модел съм, отговорен съм за бъдещето и мога да го моделирам такова, каквото искам да бъде.

Лекцията ти по време на младежката конференция Future Makers 2020 ще бъде на тема „Сигурен ли си, че тази професия не е за теб“. Ти самият имал ли си предразсъдъци към учителската професия, преди да започнеш да я упражняваш?

Много дълго време ми се набиваше предразсъдъка „който не разбира от нищо, става педагог”. Така и не го повярвах. Ставайки учител, за кратко време се бях притеснил, че хората няма да ме вземат на сериозно, когато кажа, че съм завършил маркетинг и съм преподавател. Разбира се, аз не живея с чуждото мнение за дълго и това, което ме вълнува, са учениците ми, както се вижда и от попълването на документацията ми.

Успях да съчетая две неща, които много харесвам. Използвам ги ежедневно под формата на рекламни кампании за тестовете ни и рекламни слогани от типа „който разбира, на рециклираната хартия се спира”.

В лекцията си ще говориш не само за учителската, но и за други професии, считани за „трудни“ от много млади хора. Можеш ли да направиш класация на трите най-трудни неща, свързани с това да бъдеш преподавател?

1. Административната част. Ако не съм бил достатъчно изчерпателен, това е нещо, което ми е голяма мъка. Не виждам смисъл от толкова много документи, но някой е решил, че са важни и значими и те са факт. Затова пък има и какво да игнорирам.
2. Неясните очаквания. Това също е нещо, за което всеки извън образованието си мълчи. За всичко, което касае деца, учителите са виновни. Липсата на ясни очаквания за това какво се изисква от един учител и какви са му задълженията е нещо, което не разбирам. От нас се очакват тоооооолкова много неща  с тоооооолкова малко време и ресурси. Междувременно, докато  обучаваме децата, ако можем и совалка да построим, бихме могли да получим потупване по рамото.
3. Мискомуникацията. От обученията си знам, че ако една инструкция може да бъде тълкувана по няколко начина, то тя не е ясна. Е, всичко, което се спуска като заповеди, процедури и документи, които имат за цел подкрепят учителите, всъщност усложнява процеса и не е ясно комуникирано. Всяка наредба може да бъде тълкувана по пет различни начина, което не е много ефективно.

Сигурно има и лесна част. Каква е тя?

Работата с децата! По-голямо удоволствие от времето, прекарано с тях в класната стая, няма. Е, може би само усвояването на много труден материал се равнява на това. Всичко добива смисъл, когато видиш как на ученик, който изпитва трудности, му светват очите след обяснението на материала под формата на игра или рисунка. Точно този блясък в детските очи е нещото, което мен ме зарежда. Учениците са като факли − веднъж запалени, трябва често да се уверяваш, че пламъкът на знанието гори, защото много лесно може да се изгуби тази мотивация.

Възлагането на отговорности също. Aз съм човек, който много често разчита на факта, че учениците са големи хора. Досега съм преподавал на трети и четвърти клас, там  мога да възлагам и очаквам много. Тази година имам първи и втори клас, освен трети и четвърти, но очакванията ми към ролите в класната стая не са се променили особено. Когато аз имам високи очаквания към тях, те се стараят да ги покрият и това често става несъзнателно и успешно. Дръж се с тях  като с големи и те стават такива.

Твоята запазена марка са меметата, с които изобилства Facebook страницата ти Мистър Ди. Чувството за хумор ли е тайното оръжие, с което успяваш да спечелиш децата в класната стая?

Определено е нещо, което много помага. Меметата също така ми помагат да вентилирам. Доста от тях са правени в моменти, в които съм бил под някакво влияние на емоции, било то позитивни или негативни. Мисля, че просто факта, че съм себе си, е нещото, което най-много ми помага. Не ме е страх да кажа „не знам”. Опитайте го, учениците изпадат в шок, когато учителят им каже, че не знае нещо. Правя това, което искам учениците ми да правят. Казвам „благодаря“, откровен съм, споделям с тях и поставям очаквания. Това изисквам и от тях.  А, фактът, че играя техните игри, е бонус.

Какви други „техники“ използваш, за да събудиш любопитството учениците и да направиш преподаването още по-интересен процес – и за децата, и за теб самия?

Често гледам на учебния процес като на преживяване и приключение. Старая се да създавам различни изживявания за тях, които да изискват прилагането на знание. Treasure hunt, дигитализация на учебния процес, stand up comedy моменти, работа в екипи и проектно базирани обучения за техники, които доста ефективно използвам. Най-много усилия отнема ловът на съкровища, където трябва да отделя един-два дни за подготовка, за да им бъде интересен и все пак да има учене.

Кое е онова нещо, което ти носи учителската професия, и което смяташ, че не би могъл да откриеш на никое друго професионално поприще?

Удовлетвореността от факта, че работя с лидерите на бъдещето. Аз подкрепям бъдещите лидери. Гледам на децата си като на хората, които определят бъдещето. Повтарям им често, че те самите са водещи в собствения си път. Това са бъдещите лекари, президенти, учени, ветеринари, зъболекари и всичко, което те си пожелаят да бъдат.

Какво е посланието, което искаш да отправиш с участието си във Future Makers?

От теб зависи да бъдеш промяната, която искаш.

За да чуеш историята на Иван и тази на други млади хора, предприели по различни интересни професионални пътища, регистрирай се безплатно за онлайн събитието Future Makers на 21 ноември ТУК.