Едно спонтанно решение – много прекрасни спомени

В следващите редове ще прочетете историята на Деси от последното ѝ спонтанно решение, а именно да се включи в проект по програма Еразъм+.

“Всеки, който ме познава, знае, че моите решения са винаги добре обмислени и в главата ми е структуриран план кое как ще се случи. Този месец обаче нещо ме „ощипа“ и случайно прочетох един пост за спешно търсене на участници за Youth Blended Mobility в Ксилифор (Велико Търново) по Еразъм+. Казвам ви, че толкова бързо решение не съм взимала досега. Някак си имах добро предчувствие, а прочетох информацията отгоре-отгоре. Казах си: „Е, ако не друго, поне ще си упражнявам английския“. И познах, през цялото време не млъкнах.

Проектът е “Culture, Civics and Group Coaching for Disadvantaged Youth Empowerment”, който продължава година и половина, а страните участнички са България, Германия, Испания и Хърватия. Едноседмичната ни среща беше само малка част от всичко. Следват още онлайн срещи и последващо обсъждане. Целта е да се разработят модули по темите:

  1. Leadership activities for empowerment of vulnerable young people. (България)
  2. Vulnerable young people’s life and group coaching. (Хърватия)
  3. Sensory theatre method for improvement of vulnerable young people’s social skills. (Германия)
  4. Civic education and social engagement of disadvantaged young people unit, promoting the digital training. (Испания)

Всяка държава отговаря за един от следните теми, като трябва да разработи презентация и игри по тях.

Първата вечер беше интернационална и всяка държава представи своите традиции, храна, танци и песни. Германците даже бяха подготвили PowerPoint презентация в типично техен стил. Също така отговаряхме за организацията на тематични вечерни партита – хавайско, пижамено, водна война и парти за „сбогуване“, които продължаваха чак до сутринта.

Имахме мини екскурзии до Арбанаси и Велико Търново, които аз съм посещавала вече няколко пъти, но ми беше интересно да наблюдавам как възприемат атмосферата чужденците. Отидохме и до Царевец, разбира се.

Тази една безсънна седмица беше изпълнена с много нови запознанства, смях и позитивни моменти. Имах достатъчно време да си поговоря с всички и да науча любопитни неща за техните държави, начин на мислене, интереси. За цялата седмица спах общо около 25 часа и ако можех, щях и тях да редуцирам. Както предполагате по написаното – не ми се прибираше, но всичко хубаво има край, за да дойде нещо още по-добро. Надявам се да се срещна с всички отново някъде из Европа и нямам търпение за следващите ми спонтанни решения.”

Автор: Десислава Андасорова