Едно спонтанно решение – много прекрасни спомени
В следващите редове ще прочетете историята на Деси от последното ѝ спонтанно решение, а именно да се включи в проект по програма Еразъм+.
“Всеки, който ме познава, знае, че моите решения са винаги добре обмислени и в главата ми е структуриран план кое как ще се случи. Този месец обаче нещо ме „ощипа“ и случайно прочетох един пост за спешно търсене на участници за Youth Blended Mobility в Ксилифор (Велико Търново) по Еразъм+. Казвам ви, че толкова бързо решение не съм взимала досега. Някак си имах добро предчувствие, а прочетох информацията отгоре-отгоре. Казах си: „Е, ако не друго, поне ще си упражнявам английския“. И познах, през цялото време не млъкнах.
Проектът е “Culture, Civics and Group Coaching for Disadvantaged Youth Empowerment”, който продължава година и половина, а страните участнички са България, Германия, Испания и Хърватия. Едноседмичната ни среща беше само малка част от всичко. Следват още онлайн срещи и последващо обсъждане. Целта е да се разработят модули по темите:
- Leadership activities for empowerment of vulnerable young people. (България)
- Vulnerable young people’s life and group coaching. (Хърватия)
- Sensory theatre method for improvement of vulnerable young people’s social skills. (Германия)
- Civic education and social engagement of disadvantaged young people unit, promoting the digital training. (Испания)
Всяка държава отговаря за един от следните теми, като трябва да разработи презентация и игри по тях.
Първата вечер беше интернационална и всяка държава представи своите традиции, храна, танци и песни. Германците даже бяха подготвили PowerPoint презентация в типично техен стил. Също така отговаряхме за организацията на тематични вечерни партита – хавайско, пижамено, водна война и парти за „сбогуване“, които продължаваха чак до сутринта.
Имахме мини екскурзии до Арбанаси и Велико Търново, които аз съм посещавала вече няколко пъти, но ми беше интересно да наблюдавам как възприемат атмосферата чужденците. Отидохме и до Царевец, разбира се.
Тази една безсънна седмица беше изпълнена с много нови запознанства, смях и позитивни моменти. Имах достатъчно време да си поговоря с всички и да науча любопитни неща за техните държави, начин на мислене, интереси. За цялата седмица спах общо около 25 часа и ако можех, щях и тях да редуцирам. Както предполагате по написаното – не ми се прибираше, но всичко хубаво има край, за да дойде нещо още по-добро. Надявам се да се срещна с всички отново някъде из Европа и нямам търпение за следващите ми спонтанни решения.”
Автор: Десислава Андасорова
